Моята сватба- кошмар или приказка?
/Истинската история на една булка!/
Ако някой ме попита кой е най-щастливият момент в живота ми, без да се замисля ще отговоря- денят, в който съпругът ми ми предложи да се оженим. Беше топло, ние бяхме в разгара на връзката си и аз веднага се съгласих да стана негова съпруга.
Бързо се разбрахме на коя дата искаме да бъде сватбата – 23 септември (кой ли може да забрави първата целувка с любимия). Казахме хубавата новина на близките си и започна трескавата подготовка, все пак имахме само два месеца да организираме всичко.
Та, аз, въоръжена с майка си под ръка, започнах да се лутам по домове и църкви. В единия Обреден дом датата беше заета, в другия не ми хареса обстановката. Но какво да правя, резервирах го. И започна голямото лутане по църкви. 
Майка ми държеше първо да пробваме в една, аз исках в друга. В крайна сметка запазихме трета, която бе толкова далече от Обредния дом, че пътувахме от едното място до другото цели 20 минути. За съжаление, осъзнахме каква грешка сме допуснали, чак на самата сватба.
Връщам се на подготовката. След Обредния дом и църквата дойде време да намерим ресторанта на мечтите си, в който ние и гостите на нашия празник бихме се чувствали най-добре. Търсихме и се чудехме близо половин месец. Уж и менюто дегустирахме, всичко се оказа пълен провал. На сватбата ни порциите бяха прекалено малки и имам чувството, че някои от гостите ни направо си останаха гладни.
До тук да обобщя- ресторантът е вторият ми провал.
Продължаваме! Избрахме ресторант и от него ни казаха, че те ще го украсят, тъй като имали всичко необходимо – калъфки за столовете, панделки, покривки, салфетки, балони и т.н., че дори и младоженската маса щели да ни направят. Аз и майка ми много се зарадвахме, тъй като никой не ми каза, че това струва пари, а аз си помислих, че въпросната украса се слага на всяка сватба, която се прави в този ресторант, и че е като подарък от заведението. За съжаление, това, което съм си мислела, нямаше нищо общо с действителността.
Вече стават три грешки, породени от моята глупост- защо, по дяволите, не попитах това дали ще ми струва нещо и как можах да не се сетя, че ще ми поискат пари и за украсата. И защо продължавам да вярвам, че има безплатен обяд…?!?!!?
От там тръгнахме с майка ми да дегустираме торти из всички сладкарници, за които бяхме чували. Опитахме и много хубави, и много лоши и в крайна сметка се спряхме на страхотна бяла торта с много дискретна украса, а на вкус бе бананова с какаови кори.
Оп, тук си слагам първото плюсче- от тортата бяха очаровани всички гости.
Ето че дойде ред да помислим как ще изглеждаме на този така важен за нас ден. Аз имам любима фризьорка, на която се доверявам вече цели 6 години и тя се погрижи за моята, за на майка ми и на сестра ми прическите. Фризьорката ни препоръча гримьорка, от която също останахме много доволни. Получих толкова много комплименти за външния си вид, че ми се прииска всеки ден да съм булка.
Булчинската ми рокля я уши приятелка на сестра ми, която има шивашко ателие. Стана точно така, както аз исках. Мъжът ми пък си купи кафяв костюм с розова риза и кафява вратовръзка. Изглеждаше чудесно!
Докато обикаляхме с майка ми из целия град в търсене на това и онова, се сетихме, че трябва да поръчаме покани за гостите. Слувайно видяхме такъв офис, влезнахме, набързо харесахме поканите- в кафяво и розово. И готово!
Дойде време да изберем подаръчета за гостите. Чудихме се какво да бъде и в крайна сметка не можахме да измислим нищо оригинално. И познайте- подаръците за гостите ни бяха картички с наша снимка. Сега като се замисля- изобщо не ми допада идеята!
И така ето го поредният, или нека да сме точни- четвъртият ми провал.
С мъжа ми започнахме да търсим видео- и фотооператори. Разгледахме толкова много сайтове. Луднахме от снимки и видеоклипове. В крайна сметка целият този труд се оказа на вятъра, тъй като се доверихме на наши познати, които ни препоръчаха оператор и фотограф на много изгодна цена, дори на мен ми се стори ниска. Но, разбира се, не съм споделила с никой какво си мисля 🙂
Имаше още неща да се оправят и резевират и след като всичко това мина, дойде време на дългоочакваната ни сватба.
Като цяло аз бях много изнервена, още когато ми правеха причската и грима. Всички ме ядосваха, всеки ме питаше нещо. А на всичкото отгоре аз се притеснявах дали няма да забравя нещо, дали съм взела всичко. А бе, беше кошмар.
След ритуалите в Обредния дом и църквата аз се усетих, че сме забравили подаръците за гостите вкъщи. Веднага изпратих мои проятели да ги вземат. По пътя се сетих, че и резервните ми обувки също са останали вкъщи и докато пътувахме с младоженската кола към ресторанта звънях на пожар на приятелите ми и им намилах на главите какво още трябва да натоварят.
Пета грешка- дори не сетих да си направя списък на това какво ми трябва.
След като подаръчетата и обувките ми вече си бяха на мястото, купонът в ресторанта започна. Всичко мина по мед и маслко. Диджеят бе наш приятел и благодарение на него всички се забавляваха. Имаше много танци, весели ритуали и т.н.
И към полунощ един по един гостите ми взеха да си тръгват. В 01:00 часа в ресторанта останахме 10-тина души- роднините ми и дойде време да плащаме на ресторанта.
И ето от тук започна истинският кошмар. Оказа се, че украсата на столовете и масите се плаща. За младоженската маса ни поискаха толкова пари, почти колкото за украсата на целия ресторант. Ние бяхме втрещени. Първо никой не ни беше предупредил , второ- ако трябва да съм честна имах няколко забележки към тях. Организиране на сватба – Mission impossible. И трето- защо не ми казаха предварително ?!
Парите, които бяхме приготвили, съответно, не ни стигнаха, и се наложи да отваряме пликовете от гостите ни и да вадим пари от там. Това беше толкова унизително! С голям скандал и лоши чувства от иначе страхотната ни сватба, си тръгнахме от ресторанта.
След около месец ни се обадиха, че снимките и видеото са готови. С голямо нетърпение ги взехме и веднага се прибрахме вкъщи да разглеждаме.
О, не! Ще ги убия- на снимките приличам на тюлен и са ме снимали само от ляво, а аз си харесвам повече десния профил. Откачих! На видеото изглеждах по-добре, но пък провалените снимки ме съсипаха.
Аз и мъжът ми си направихме равносметка на всичко, което преживяхме покрай сватбата и подготовката й. Боже, само да имаше някой, който да ме напътства и да ми дава акъл- че църквата трябваше да е близко до Обредния дом, че трябваше да направим по-богато меню и гостите ни да не останат гладни, защо никой не ми каза, че украсата струва пари и то много, нямаше ли някой, който да ми даде оригинална идея какви да бъдат подаръците за гостите, дори списък с нещата, които ми трябват не си направих от вълнение и се наложи да разкарвам мои гости и приятели да ми взимат нещата, и защо приличах на тюлен на снимките.
Дали не беше по-добре да се доверя на професионалисти, на хора, които знаят какво правят?! А ние с мъжа ми само да се наслаждаваме на приятната емоция на сватбата и на свободните дни преди нея, вместо да обикаляме целия град в търсене на какво ли не?!
OЩЕ ИНТЕРЕСНИ СТАТИИ:
––––––-
Пълен списък на всичко необходимо за сватба
Magic Wedding Trailers – Новите тенденции в сватбеното видео
